Възможно ли е едно-единствено произнасяне на името на Буда да отмие грехове колкото песъчинките в реката Ганг?

„Едно-единствено изрецитиране на името на Буда може да отмие грехове, многобройни колкото песъчинките в реката Ганг“. Много хора се чудят, когато видят това изречение. Наистина ли имаме толкова много грехове колкото са песъчинките в една река? Наистина ли е достатъчно да изречем името на Буда само веднъж, за да премахнем всички тези кармични грехове?

Буда учи в Аватамсака-сутра („Гирляндената сутра“), че всички извършени някога грехове от чувстващите същества не биха се побрали дори в цялата вселена. В Кшитигарбха-бодхисатва-пурвапранидхана сутра се казва: „Когато наблюдавам обикновените чувстващи същества, всяка тяхна мисъл е ужасна“. Всеки непрекъснато извършва кармични грехове чрез тялото си, речта си и ума си без дори да си дава сметка за това.

Всеки има навици, които носи от предишните си животи и продължава да придобива нови и в сегашния си живот. Тези натрупани навици имат огромно въздействие върху нас. Например, когато взаимодействаме с другите, ние се повлияваме от кармичните причини от миналото, от които се проявяват тези навици, и в зависимост от необходимите условия се формират кармичните плодове. Когато се появи една мисъл, много други мисли я следват в зависимост от навиците, придобити в предишни животи. А когато се сблъска с трудности, човек лесно бива тласнат от алчността, омразата и заблудите си към извършването на всякакви кармични грехове. Всяка появила се мисъл е резултат от безброй кармични деяния. По тази причина в Кшитигарбха-бодхисатва-пурвапранидхана сутра се казва, че „...всяка тяхна мисъл е ужасна“.

Една добра или лоша мисъл ще засегне нашата връзка с много чувстващи същества. Ако мисълта и речта ни са в унисон, когато рецитираме името на Буда, ще се породи една чиста и добродетелна мисъл. Тази мисъл може да предотврати последващи нечисти мисли, можещи да доведат до неправилно деяние. Освен че трябва да се освободим от нечистите си мисли и да установим добри отношения с чувстващите същества, друг основен момент е да получим благословия от Буда. Това е все едно, когато сложим камък във водата, да подложим дъска под него, така че да не потъне. Буда и бодхисатвите са като тази дъска и могат безкрайно да поддържат чувстващите същества. Когато получим тази благословия, в замяна трябва да практикуваме упорито. Но освен че рецитираме името на Буда, дали практикуваме искрено будизма?

Дали успяваме във всеки един момент - стоейки, седейки, лежейки или вървейки - да поддържаме мисълта за Буда? Необходимо е повече от това просто да рецитираме името на Буда, за да отмием кармичните си грехове. Впрочем много от тях се премахват като рецитираме името на Буда, но ако не успеем да се освободим от мислите си, които вървят една след друга, и от грижите си, то те ще породят нови грехове и така процесът ще продължи до безкрай. По този начин няма да успеем да спрем. Следователно не можем да се освободим от всички кармични грехове, от цялата лоша карма, която сме трупали от незапомнени времена, само като рецитираме името на Буда.